“Защо е препоръчително когато имам проблем със себе си да се обърна към професионалист? Не мога ли сам да се справя?”

Един психологичен проблем е качествено различен от проблемите в ежедневието. Ключова дума за решаването му е прозрение и в  по-малка степен сила и упоритост.  Характерно за психологичните проблеми е че не  се разрешават, ако не се работи специално върху тях.  Едно отлагане във времето води до неприятни, а понякога и сериозни последствия както за индивида така и за околните.

“Когато имам психологичен проблем, не е ли по-добре да поговоря с приятели?”

Приятелите могат да ви дадат подкрепа и да ви накарат да се почувствате по-добре на момента. Това, което не могат да направят е да дефинират същинския проблем, който е скрит, а не на повърхността и систематично да работят върху него, както би направил един професионалист.

Кои хора са пациенти или клиенти в един психотерапевтичен кабинет?”

Пациент или клиент може да бъде всеки. В нас протича естествено психично развитие, което изисква адаптация към новото в личен и социален план. Ако процесът на адаптация бива прекъснат, човек попада в криза. Индивидът забелязва голямо несъответствие между настоящото и желаното състояние. Това разминаване рефлектира върху ежедневния ритъм, общуването с другите, жизнения тонус, здравето, самочувствието и т.н. Професионалната подкрепа се състои в откриване на причините и механизмите довели до неблагоприятното състояние и разработване на стратегии за позитивна промяна. Крайната цел е автономност, самоконтрол и себеутвърждаване.

Какво да очаквам от терапевта/консултанта?

  • Да уважава моята личност. Да ме изслушва внимателно. Да не ме съди. Да мога да му се доверявам. Да ми помогне да се почувствам по-добре.
  • Да ми дава необходимата информация и обяснения, да играе с открити карти.
  • Професионално отношение. Терапевтът/консултантът взима неутрална позиция. Дава насоки, как да дефинирате и разрешите наличните проблеми, как да се справяте например с негативните емоции. Помага ви при формулирането на реалистични цели, търсенето на нови пътища и начини.

Каква е ролята на пациента/клиента? Какви са очакванията от него?

  • Да бъде бъде открит и честен по отношение на своите затруднения, чувства, мисли, поведение, цели, желания, очаквания.
  • Активно да сътрудничи, да наблюдава, себенаблюдава, да се интересува и винаги да пита, ако нещо не е ясно.
  • Готовност за промяна.
  • Готовност за прилагане на вече наученото.

“Ако започна терапия, това означава ли, че за да подържам добрата си форма, трябва цял живот да посещавам терапевта си?”

Не. Една терапевтична подкрепа цели автономност и самоконтрол. В кабинета обучаваме пациентите на техники, с които да подържат добрата си форма и които могат да ползват при временна нестабилност.

“Не искам друг да въздейства върху избора ми, искам сам да намеря пътя.”

Никой професионален консултант и терапевт не би си позволил да направи избор вместо вас. Всеки сам поема отговорност за направените от него избори. Ролята на професионалните консултации е да ви помогне при избора, но не и да влияе върху него.

“Страхувам се да не изпадна в емоционална зависимост към терапевта.”

Съвсем нормално е когато някой се чувства от месеци или години потиснат, несигурен в себе си, да потърси сигурност извън себе си. Това е изключително рисков момент, защото възможността за проява на зависимост е много голяма. Помислете на кого бихте искали да попаднете? На някого, който би могъл да злоупотреби с вас или на професионалист, който е добре запознат със задействалите се психични механизми и с когото можете да работите за премахването им. В тази връзка съществува етичен кодекс, който всеки професионалист е законово задължен да спазва. Основната цел на консултациите е освобождаване от вътрешните конфликти и изграждане на увереност в себе си.

“Не искам да потърся помощ, защото така ще призная пред себе си, че нещо ми има.

Най-често срещаният защитен механизъм е игнорирането на наличен проблем или отлагането на неговото разрешаване. Моят съвет към вас е бъдете активни. Само по този начин ще се почувствате свободни, ще имате ясно съзнание и ще се възползвате от най-добрите за вас възможности.

“Срамувам се да споделям. Какво ще си каже другия за мен? Дали ще се почувствам още по-нищожен?

В обществото съществуват социални очаквания, на които хората се опитват да отговарят. В един терапевтичен кабинет няма да ги откриете. Не се срамувайте! Не се страхувайте! Професионалистът ще ви накара да се чувствате по-добре, а не по- зле.

“Имам нужда от професионална подкрепа, но ме е страх, че близките ми ще разберат и ще ме упрекнат.”

Психотерапевтичните консултации винаги се провеждат в условията на пълна конфиденциалност. Вашите посещения и съдържанието на сесиите се пазят в тайна. Като бариера между професионалната подкрепа и пациента понякога застават предразсъдъци. За съжаление във всяко общество съществуват и винаги са съществували предразсъдъци, т.е. готови модели, които хората приемат наготово. Затова когато човек се натъкне на тях е добре да си зададе въпроса, какво повече желае: безкритично да се придържа към нещо старо или да се възползва от съвременни методи, които показват резултати в цял свят.

“Има неща, които много ме притесняват, но тъй като са свързани с майка ми, не смея да ги споделя от страх, че тя ще разбере.”

Всяка информация получена по време на сесиите се пази в тайна. Ако трети човек (в случая майката) се интересува от индивидуалните цели и процеса на терапия, най-напред терапевта се уговаря с пациента каква информация да бъде давана.

“Каква е разликата между психиатър, психолог и психотерапевт?”

Психиатърът е медик. В зависимост от симптоматиката предписва медикаменти и следи въздействието им върху организма. Психологът има общи познания, с изключение на случаите, в които е налична допълнителна специализация. Ако се нуждаете от психотерапевтична подкрепа, потърсете специалист, който има следдипломна квалификация в сферата на психотерапията, която от години е отделена като самостоятелна дисциплина.

Моля, изпращайте своите въпроси на e-mail: nadya@simeonova.info

Copyright © 2006-2022 psihilog психолог психотерапевт